Княз Сергей Максимилианович Романовский

Руското императорско семейство дава свидна жертва по време на Руско турската война 1877-1878г.На българска земя,в Иваново,до Русчук(Русе)загива от турска граната, Светлейшия княз Сергей Максимилианович Романовски,херцог Лайхтенберг,член на руския императорски дом с титла Императорско височество,генерал майор. Сергей е трето дете в семейството на Великата княгиня Мария Николаевна и херцог Максимилиан Лайхтенберг Боарне.Той е внук на император НиколайI и правнук на френската императрица Жозефина. Князът получава домашно възпитание,бил увлечен по живопис и музика.През 1867г.с неговото възпитание се заема Владимир Николаевич Зубов,старши адютант на Генералния щаб на руската империя.Във възпитанието на синовете си,Великата княгиня Мария Николаевна се придържа към принципите на своя баща,император НиколайI-сурово,спартански. След завършването на образованието си,княз Сергей е назначен на служба в Министерство на вътрешните работи.Почувствал влечение към военна служба,по негова молба е зачислен в конен полк на лейб гвардията.На 12.04.1873 е произведен в чин поручик,на 30.08.1873 гвардейски щабротмистър,30.08.1875 гвардейски ротмистър.,а през 1876 флигел адютант. В начало на войната с Турция княз Сергей е зачислен към лейбгвардейски полк,който не се намира в разгара на военните действия.По негово настояване е изпратен на предна линия и участва в боевете за освобождението на България.Воюва редом до престолонаследника Александър Александрович.След боевете за Търново е произведен в чин,генерал майор,получил Златно оръжие,с надпис"За храброст"-15.09.1877г.На 12(24)октомври 1877г.по време на разузнаване на Русчушкия отряд в местността Иваново близо до град Русчук,княза е улучен смъртоносно в главата от турска граната.Смъртно раненият княз Сергей умира в ръцете на генерал Андрей Иванович Косич,началник на щаба на 12 армейски корпус.Сергей Петрович Боткин,хирург,изважда парчето от турската граната от главата на княза и го предава на брат му ,княз Евгений Романовски.Княз Сергей Максимилианович Романовски става първия член на императорското семейство,убит по време на война,в руската история.Тялото му е балсамирано от д-р Боткин и изпратено в Русия.Погребан в Петропавловския манастир,а после препогребан в Великокняжевската гробница.Трима от правнуците на френската императрица Жозефина,съпруга на Наполеон Бонапарт,участват в Руско турската война 1877-1878-князете Романовски-Сергей,Николай,Евгений.Последният е женен за Зинаида Дмитриевна Скобелева,сестра на пълководеца Михаил Дмитриевич Скобелев,друг герой от тази война.Много улици в България носят неговото име,а княз Сергей тъне в забрава,в Русе няма дори една улица на негово име,защо? След Освобождението тържествено е открит паметник на лобното място на княз Сергей М.Романовски , в село Иваново ,до Русе.Паметникът е изработен камък с двуглав орел. Надписи: на южната страна на паметника - "На сей месте пал геройской смертью в бою за свободу Болгарии незабвенный племяник Великого Царя Освободителя"; на западната страна - "Его Высочеству Сергею Максимилиановичу Князю Романовскому Герцогу Лейхтенбергскому" Каква е съдбата на паметника по време на тоталитарния режим?Най вероятно паметника е изграден по поръчка на императорското семейство и архитекта изработил проекта е много известен.Бащата и майката на княза са сред най големите меценати на изобразителното изкуство.Великата княгиня Мария Николаевна е първата обитателка на Мариинския дворец,наречен на нея,в Санкт Петербург. Студент от Русе прави анкета и 50 русенци отговарят,че за първи път чуват за княз Сергей Романовский и за паметника.А можеше да бъде туристически обект,включен в пътеводители и да привлича туристи и всички желаещи да положат цветя на лобното място на един млад мъж ,герой.Все пак в Интернет открих,че през 2008г.паметника е възстановен,но няма негова снимка,дори в сайта на Иваново няма информация за княза и паметника ,а да,веднъж го споменават но името му е сгрешено-Сергей Александрович.Снимка на паметника е направил русенеца Сирманов.Картичка на паметника,направена от известния русенски фотограф Рудолф Либих,след откриването му.