вторник, 18 август 2015 г.

Българската връзка на Джеймс Джойс

Джеймс Джойс е световно известен ирландски поет и писател.Той живее и работи известно време в Триест.Духовна връзка го свързва с италианския писател и бизнесмен Итало Звево-Арон Хектор Шмиц.През 1896г.Еторе се жени за Ливия Венециани,представителка на голяма и стара еврейска фамилия.Фабриканти и меценати Венециани са оставили трайни следи в италианската културна история.Ливия има сестра Нела,която е съпруга на българския инженер Марко Близнаков.Той е български консул в Триест.Марко и Еторе ръководят семейната фабрика в Триест,разкриват клонове в Мурано и Лондон.В десетките биографични книги написани за Джойс и Звево има данни за Марко Близнаков и дъщерите му Олга и Вела,ученички на Джеймс Джойс.Момичетата имат близки контакти с писателя и жена му Нора.Сестрите Ливия и Нела Венециани живеят във фамилна къща в Триест,заедно със съпрузите си ,Марко и Еторе-Звево и децата си.Чест гост в тази къща е Джейс Джойс.Случки и събития от живота на българина Марко и семейството му ,споделени с Джойс са претворени в неговите произведения.Кой е Марко Близнаков?Българските"джойсоведи"не дават отговор!Марко Близнаков е българин,инженер,син на свещеник-Никола Славов Близнаков/1833Змеево--1909 Стара Загора/,съпруг на Нела Венециани,баща на Олга,Вела и Борис,както пише Звево и други автори на биографични книги за Джойс.Бащата на Марко участва в подготовката на Старозагорското въстание от 1875г.,дълги години председател на настоятелството на църквата "Свети Никола"в Стара Загора и един от най активните дейци при възстановяването й,след опожарряването й от турците.В книга за Йови Воденичаров,бургаски кмет и политик, на Иван Карайотов се споменава за Марко Близнаков.Йови Воденичаров има сестра Василка,която се оженила за техен съселянин от Змеево,на име Близнаков.Те имали три деца-Марко,Слава и Злата.Според Карайотов, Марко е търговец,който живее в Триет с жена си Неда.Често си задавам въпроса,защо българите неглижират толкова сериозна наука като генеалогията?Най вероятно става дума за същия Марко Близнаков.Има съвпадение по време ,място и име.И тук идва на помощ биографичната книга на Nadia Bliznakoff ,в която тя разказва за баща си Нико Близнаков и неговите роднини от Стара Загора-чичо Димитър,леля Марика,леля Слава,Радка и Васил.Нико Близнаков и Елза Даниели се женят през 1922г.Нико е роден 1898г. и умира 1984г.Завършва химия в Цюрих и работи във фабриката на Венециани,заедно с роднината си Марко,наричан от Надя Мирко Близнаков.Книгата е публикуван в Интернет и дава информация за рода Близнакови,за България и българите през Втората световна война.Тя е написана на италиански език,който аз не владея достатъчно добре,за да мога да опиша родствените връзки,емоциите,които вълнуват Надя в тази книга.Българската връзка Джойс-Звево се подсилва от още един персонаж-Christo Tchaperoff/1869-1941/,инженер приятел на Марко Близнаков.Вероятно също работи във фабрикатав Триест,после във фабриката в Лондон,където се ражда синът му ,Иван през 1903.След 1915 той заминава за Британска Колумбия,потомците му живеят в Канада и САЩ.През 1918г.Марко наема къща в България.Каква е неговата роля в икономическия,а може би и политическия живот на България?Неговият син се казва Борис,същото име носят и внуците му от Борис и Олга.Каква е съдбата на Олга и Вела?В едно интервю в Ню Йорк от 1954 година тя вече се казва Vela Pulitzer и дали има нещо общо с основателя на наградата Пулицър?Олга се жени за Mario Acquaroni Adani,те имат синове Борис и Алберто.Борис е фигура в италианското кино.Колко български гени има пръснати по широкия свят и те присъстват в изкуство,наука,икономика и политика,а не само в криминалните хроники,както ни внушават напоследък!Публикувах тази информация ваканционно,после ще я допълня и обработя,ще сложа снимков материал,вкл.на Марко Близнаков.Ще се радвам на всеки който посегне и развие тази тема,защото все пак става дума за Джеймс Джойс и Звево,който е прототип на Леополд Блум в "Одисей".В България е преведена и издадена книгата на Итало Звево"Съвестта на Дзено".Все пак имаме културни представителства както в Рим,така и в Лондон,може някой да да се разходи виртуално в музея на Джейс Джойс в Триест?

четвъртък, 28 май 2015 г.

Преписването-национално бедствие!

Зрелостници преписват,студенти преписват,научни работници преписват,журналисти преписват,писатели преписват............!Има огромна заплаха да се превърнем в нация от преписвачи!Засега са доста и застрашават да дискредитират усилията и труда на всички учещи,работещи сериозно хора и творци.А те преписвачите са арогантни и агресивни,те винаги избутват с лакти почтения човек.Проблемът е голям,всички трябва да знаят,че това преписване не е безообидно,а носи сериозни последици-морални и физически.Защото и студенти медици преписват и там преподавателите се борят за бройка!ПОНЯКОГА ПРЕПИСВАЧИТЕ ПРЕПИСВАТ ОТ ПРЕПИСВАЧИ и настава голямо объркване и дезинформация .Йосиф Хербст е български журналист,историческа личност,пример за младите журналисти.Предполага се журналисти ,историци,писатели да са го изследвали основно от 1925,когато изчезва безследно ,та до ден днешен 2015г.Аз се занимавах няколко дена с неговия тъст"банкер" и установих някои неточности ,които искам да предоставя на читателите.Йосиф Хербст се жени за Elvira Ella Ida Engel/1875-1932/.Тя произхожда от известно еврейско семейство във Виена.Баща й,Мориц Паул Енгел/1844-1897/ е журналист,основател на известния вестник Wiener Salonblatt, съвместно с Viktor Silbere/1846-1921/.Брат й Tassilo Engel също е журналист.Сестрата на баща й,Katinka Rosa Charlotte Gitel Engel, чието име носи Елвира е известна артистка в Бургтеатър,където се запознава с мъжа си ,Dr. Ludwig Albert Ganghofer.Неин първи братовчед е Dr.Alfred Hermann Fried/1864-1921/ ,носител на Нобелова награда за мир през 1911г,съвместно с Tobias Asser.Семейството на Елвира играе роля в културния,социалния и политически живот на Европа в онези години.Бащата на Елвира не е банкер,както се тиражира от години наред,тя не е умряла 1919г.и Йосиф Хербст не вдовец,когато се жени за Виола Каравелова през 1921г.Когато издигаш една личност на пиедестал,когато искаш да символизира българската журналистка е нормално да си направиш труда да изследваш живота й-личен и професионален.Стотици въпроси остават открити около личността на Йосиф Хербст.Те чакат своите изследователи,а не преписвачи!Успех,защото той заслужава това!Надявам се да не пропуснете да ме цитирате,защото за първи път изнасям този факт за българските читетели или пак някой ще пропусне и просто ще препише?

вторник, 28 април 2015 г.

Елвира Ян,родена в Русчук,на брега на река Дунав

Елиас Канети,Майкъл Арлен,Елвира Ян родени в Русчук,на брега на река Дунав,така са известни по широкия свят,където са оставили трайни следи в литературата и изобразителното изкуство.Елвира Куюмджиян е родена на 1.05.1904г.в Русчук,в арменско семейство на индустриалци и търговци.Тя е роднина на Майкъл Арлен,псевдоним на Дикран Куюмджиян.Номинираният за Нобелова награда за литература русенец и художничката са първи братовчеди.Братята Куюмджиян,пристигат с Русчук след Освобождението и търгуват с платове,а по късно откриват текстилна фабрика.Производството и търговията процъфтява и те откриват клонове в София,Пловдив и Варна.През 1899г.откриват филиал в Манчестър,където по късно част от семейството се преселва.Елвира прекарва детството си в Русе и София.През 1911г.родителите й я изпращат да учи в колеж в Лозана,Швейцария.Връщайки се в София през 1919г.тя съобщава своето желание да следва изобразително изкуство.Година по късно пътува с параход от Русе до Виена с майка си,за да посетят прочутите психоаналититци Карл Густав Юнг и Алфред Адлер.Обичайна практика за заможните русчуклии да ползват медицинските услуги на виенските специалисти.Следва престой в английския курорт Истбърн,където тя изучава усилено английски,немски и италиански.През есента на 1923 година Елвира е студентка на големия български художник,професор Цено Тодоров/1877-1953/.Две години по късно посещава чичо си в САЩ,градчето Ню Рошел.В Ню Йорк посещава курсовете в Art Students League при Макс Вебер,един от първите американски кубисти.По препоръка на проф.Цено Тодоров е приета в Академията Жулиен в Париж.Академията е основана от Родолф Жулиен.Цено Тодоров е въпитаник на същата академия в периода 1901-1907г.Елвира посещава курсовете на Пол Албер Лорен,син на известния френски художник Жан Пол Лорен.От тези години датира приятелството й с художника Жан Базен.Три години по късно е студентка в Скандинавската академия/Academie Scandinave/ в Париж,където са Отон Фриз и Шарл Дюфрен, професор Henry de Waroquier.През 1931 участва в колективна изложба,а 1932 в “Salondes independants".Елвира Ян участва в изложба с учениците на Стенли Уилям Хейтър,защото тя изучава гравюра в "Atelier 17".Там учат студенти от цял свят,бъдещи гравьори,добили популярност и станали световно известни.През 2009г.във Вашингтон,в Националната галерия беше открита изложба на Стенли Хейтър ,а директорът на галерията,Ърл А .Пауъл III,го представи като един от най влиятелните графици на ХХ век.Елвира Ян е свързана професионално с френските художници-Жан Бертол,Люсиен Лотрек,Жан Льо Мол,Алфред Манесие, и др.Завръща се в България през 1939г.През 1943 тя среща писателя Камий Бурникел,който става свидетел на нейния живот и работа през следващите петдесет години.Последното и посещение в България е през 1947г.Желязната завеса пада!Елвира Ян е част от културния елит на Париж.Талантлив творец,полиглот,жена с голяма култура и харизма.Нейните витражи в много църкви на Франция ни пленяват с красота и изящество.Гравюри,витражи,акварел,тя спада към поколението френски художници,известни като non figuratif.Светлината струи от нейните витражи,художник на светлината,както я оприличават много художествени критици.Духовния кръг от парижки приятели на художничката влючва един младеж,известният поет и автор на театрални пиеси Серж Матюрин Тeбо.През 1984г.с нейна графюра е илюстрирана книгата му "Le Pain Descret". Нейни творби се намират в държавни и частни музеи по цял свят-Париж,Колбер,Дижон,Лион,Дъблин,Люксембург,Лисабон,Берген/Норвегия/,Лунд/Швеция/,Сион/Швейцария/.Елвира Ян умира в Париж на 19.01.1996г.Така позната по света и така неизвестна в България и Русе,родния й град.101години от рождението на една русенка,френска художничка,но родена в България и открита за изкуството от българина професор Цено Тодоров.Светът се радва на нейните творения,интервюта,биографични статии и книги са написани за нея.Нека и ние,българите и русенците,нейните съграждани преоткрием големия творец Елвира Ян.

сряда, 15 април 2015 г.

Георги Вернаца

Георги Вернаца,Жорж Вернаца е български дипломат.Georges Stephane Andre Vernazza е роден на 8.12.1855г.в Одрин в левантинско семейство.Семество Вернаца играе важна роля в политическия и икономически живот на Османската империя.Левантинци,приели католицизма и заселили се в Одрин ок.1800г.Баща му,Антоан Вернаца е роден в Одрин 1821г.През 1860г.е вице консул на Франция в Одрин.Известно е писмо с автограф на френския генерал Joseph Charles Cassaignolles,учасник в Кримската война до Антоан Вернаца.От брака на Антоан с Emilie Cocchino се раждат 5 деца-три момчета и две момичета.Момчетата-Георги,Жан и Еторе правят кариера в дипломацията и банковото дело.Георги Вернаца замимава за град Ним,Франция, за да учи в College Assomption,от 1871 до 1875г.По препоръка на френския консул в Пловдив,Еме Адриен Лангле/Aime Adriene Langlais-1840-1883/постъпва на работа във Външно министерство на Княжество България.Ето как италианският журналист Вико Мантегаца го представя през 1886г"В Министерството на Външните работи,чиновниците освен министъра,главния секретар и директора на политическото отделение,г-н Вернаца,не са повече от 15.Вернаца е,личи си от името му от италианско потекло,макар и по поданство,френец.Той е един вид вице министър и дължи това положение особено на обстоятелството,дето владее отлично няколко езика,включително и нашия.И заради това министрите дохождат и си отиват,г-н Вернаца си остая."Определено г-н Мантегаца греши,защото качествата и познанията,както и контактите на Георги Вернага са много по големи от знанието на няколко езика.Неговата дейност във Външното министерство на Княжество,а по късно и Царство България не е изследвана от българските историци.Откъслечни данни получаваме от Симеон Радев,Петър Нейков и др.Известни са преговорите му с американския пратеник Дикинсон по опвод аферата Стоун.През 1901г.Вернаца получава"Grand Croixde Ste Anna"от руския император.През 1909г.е награден с Възпоменателен кръст за независимиостта от българския цар Фердинанд.Георги Вернаца прехвърля 40 години,когато се жени за Аделаид Бадетти/1873-1953/,потомка на друга влиятелна левантинска фамилия от Одрин.Свидетели са сестата на булката и съпругът й,Anton Elder von Winter,австроунгарски консул в Одрин.Уинтер е дипломат от кариерата,по късно директор на Австрийската дипломатическа академия.Братът на Георги Вернаца е френски консул в Солун,а другият подуправител на клона на Отоманска банка в София.Други членове на фамилия Вернаца работят в банковия сектор на добри позиции.Интересна е родствената връзка на Георги Вернаца с френския консул и археолог Шарл Шампоазо.Той е женен за Виржиния Филомена,която е па баща Бадетти,а по майка Вернаца.Георги Вернаца умира в София на 25.02.1914г.Оставя вдовица и три дъщери.Те живеят в София.През 1924 година Мария Луиза Вернаца се жени в София за Емануел Пол Фаланга.Няма информация кога вдовицата и най малката му дъщеря Клементина се устанавяват в Истанбул,където живеят до края на живота си-Адел умира 1953,а Клементина през 1973.Клементина Вернаца Сюркуф/Clementine Elisabeth Vernazza- Surcouf/ е кавалер на Почетния легион.Левантинската фамилия Вернаца е представена в България от Георги Вернаца-дипломат,Еторе Емилио Нектор Вернаца-банкер,арх.Вернаца,Едуард Вернаца и др.Днес техни потомци са пръснати по целия свят.

вторник, 7 април 2015 г.

Русчушките консули-Георг фон Мартирт

РУСЕ Е НАЙ ЕВРОПЕЙСКИЯТ ГРАД на България,често чуваме,но обикновено акцента пада на архитектурата, тригодишното управление на Дунавския вилает от Митхат паша......?Защо Русе е най европейския град на България-защото Наполеон Бонапарт пръв заговори за Дунавска стратегия, за превоз на пътници и товари по краля на реките в Европа-ДУНАВ,както той го нарича.ДУНАВ е водният булевард на Европа.Във Виена през 1829г.се открива Първото дунавско параходно дружество-DDSG с протекциите на императора и правителството.Ключът за благополучието на Русчук се намери във Виена,в Европа и даде тласък в развитието на града.Първи откриват консулство австрийците,последвани от Прусия,Италия,Русия,Англия,Франция и т.н.Оживената търговия,откриването на складове,магазини,хотели носят пари в дунавския град.Открива се първата жп линия свързваща Русчук с Варна,построена от барон Морис Хирш,за да свързва Константинопол с Виена-пътници и товари от Европа за Османската империя и обратно.Най будните българи се заселват в Русчук,чужденци,опитни еврейски и арменски търговци,чуждестранни консули и техните гости,католическа общност,полъх от Виена,Будапеща,Белград и Букурещ се усещат във всички области от живота на русчуклии.Русчушките кокони са елегантни,поръчват тоалети и мебели за домовете си от Европа.Богатите русчуклии се стараят да не изостанат от консулите и жените им,които дават тон на светския живот в Русчук.Чуждестранните консули са дипломати от кариерата,често представители на стари европейски аристократични фамилии-сър Роберт Далиел,барон Оскар Монтлонг,Габриел Обаре и др.Те прекарват по няколко години в града,заедно със семействата си,те са проводници на политиката и интересите на своите държави,но и на европейския бит и култура в Русчук,който възприемчивите българи бързо усвояват.Георг фон Мартирт-Ritter Georg von Martyrt,австроунгарски консул в Русчук е роден 1815г.и починал 1887г.Той пръв започва метереологичните измервания в консулството. Първите метеорологични наблюдения от нов тип по нашите земи, за които имаме запазени материали, датират от 1860 г. Те са правени в Австро-унгарското консулство в Русе посредством първата инсталирана метеорологична станция и по поръчка на Австрийския метеорологичен институт във Виена за обслужване на корабоплаването по р. Дунав. Хидрологичните наблюдения започват 10 години по-късно, като първата станция е открита на р. Дунав в Русе.

четвъртък, 26 февруари 2015 г.

Българските корени на един белгийски артист

Boris STOIKOFF (02/07/1943, Sofia - 25/04/2008, Bruxelles) Борис Стойков,познат и под името Борис дьо Бурнонвил е белгийски комедиен артист със 40 годишен стаж.Играе на сцените на Théâtre National,но също и в l'Ancre, Rideau de Bruxelles, Théâtre de l'Equipe или Compagnie des Galeries.Снима в телевизията и киното. 73 спектаъла haut de page 2006/2007 À PART LA NUIT, JE SUIS NORMAL Interprétation 2001/2002 DRÔLE DE COUPLE Interprétation 1996/1997 LIBERTY-BAR Interprétation 1994/1995 DIASPORA, MES RACINES Interprétation 1994/1995 TROIS FOIS HUIT Lecture-Spectacle Interprétation 1993/1994 MON AMOUR, MON POISON Interprétation 1992/1993 MON AMOUR, MON POISON Interprétation 1991/1992 MON AMOUR, MON POISON Interprétation 1990/1991 LE RIDEAU DÉCHIRÉ Interprétation 1987 LES FOURBERIES DE SCAPIN Interprétation 1986/1987 CORIOLAN Interprétation 1986/1987 LES FOURBERIES DE SCAPIN Interprétation 1985/1986 OCCUPE-TOI D'AMÉLIE Interprétation 1984/1985 L' ASSEMBLÉE DES FEMMES Interprétation 1984 L' ÉVENTAIL Interprétation 1984/1985 L' ÉVENTAIL Interprétation 1983/1984 L' ENFANT DE SALOMON Interprétation 1981/1982 DOUZE HOMMES EN COLÈRE Interprétation 1981 FAIRE ET DÉFAIRE Interprétation 1981/1982 LA TOILE D'ARAIGNÉE Interprétation 1980/1981 FAIRE ET DÉFAIRE Interprétation 1980 PYGMALION Interprétation 1980/1981 ZOO Interprétation 1979/1980 FLAMME AU VENT Interprétation 1979/1980 PYGMALION Interprétation 1978/1979 DES FILLES, DES GARÇONS... Interprétation 1978/1979 LE LIVRE DE JOB Interprétation 1978/1979 LE TESTAMENT DE LÉNINE Interprétation 1978/1979 ROMÉO ET JULIETTE Interprétation 1976/1977 LE 7e COMMANDEMENT : " TU VOLERAS UN PEU MOINS" Interprétation 1976/1977 RICHARD II Interprétation 1972/1973 LES FEMMES SAVANTES Interprétation 1972/1973 SANTÉ PUBLIQUE Interprétation 1971/1972 HAPPY-END Interprétation 1971/1972 ISABELLE, TROIS CARAVELLES ET UN CHARLATAN Interprétation 1971/1972 L' ENTREPRENEUR Interprétation 1971/1972 LE 7e COMMANDEMENT : " TU VOLERAS UN PEU MOINS" Interprétation 1971/1972 PANTAGLEIZE Interprétation 1971/1972 SANTÉ PUBLIQUE Interprétation 1970/1971 DRÔLE DE FANFARE ! Interprétation 1970/1971 L' ASILE Interprétation 1970/1971 LE 7e COMMANDEMENT : " TU VOLERAS UN PEU MOINS" Interprétation 1970/1971 LES TROIS SOEURS Interprétation 1970 PANTAGLEIZE Interprétation 1970/1971 PANTAGLEIZE Interprétation 1969/1970 CETTE DAME EST À JETER Interprétation 1969/1970 LE 7e COMMANDEMENT : " TU VOLERAS UN PEU MOINS" Interprétation 1969/1970 LES TROIS SOEURS Interprétation 1969/1970 MOURIR UN PEU Interprétation 1969/1970 UN SACRÉ MENTEUR Interprétation 1968/1969 CETTE DAME EST À JETER Interprétation 1968/1969 LA FOLLE DE CHAILLOT Interprétation 1968/1969 LES SUISSES Interprétation 1968/1969 UN SACRÉ MENTEUR Interprétation 1967/1968 BECKET OU L'HONNEUR DE DIEU Interprétation 1967/1968 LA VILLE À VOILE Interprétation 1967/1968 LE FAISEUR Interprétation 1967/1968 LES ITALIENS À PARIS Interprétation 1967/1968 UN SACRÉ MENTEUR Interprétation 1966/1967 L' ÉMIGRÉ DE BRISBANE Interprétation 1966/1967 LA LÉGENDE ET LES AVENTURES HÉROÏQUES, JOYEUSES ET GLORIEUSES D'ULENSPIEGEL ET DE LAMME GOEDZAK AU PAYS DE FLANDRE ET AILLEURS Interprétation 1966/1967 LE FAISEUR Interprétation 1966/1967 LES JOYEUSES COMMÈRES DE WINDSOR Interprétation 1966/1967 PHILIPPE ET JONAS Interprétation 1965/1966 HAMLET Interprétation 1965/1966 L' ALOUETTE Interprétation 1965/1966 LA VOLEUSE DE LONDRES Interprétation 1965/1966 LE MYSTÈRE DE LA NATIVITÉ, DE LA PASSION ET DE LA RÉSURRECTION DE NOTRE SEIGNEUR Interprétation 1965/1966 MÈRE COURAGE ET SES ENFANTS Interprétation 1964/1965 HAMLET Interprétation 1964/1965 LE TOUR DU MONDE EN 80 JOURS Interprétation 1964/1965 MASQUES OSTENDAIS Interprétation 1964/1965 SIRE HALEWIJN Interprétation Борис Стойков е правнук на Страшимир Добрович,един от най приближените хора на българските царе-Фердинанд и Борис III.Майка му ,Мириам Мот е единствена дъщеря на Вера Страшимирова Добрович и белгийския дипломат Андре Мот/Andre Louis Charles Leon Motte/ Страшимир Димитров Добрович е роден през 1856г.в Цариград и умира в София през 1943г.Баща му,сливналията Димитър Добрович е уважаван търговец сред българската общност на Балкан тепе.В спомените на Ефрем Каранов срещаме имената на Страшимир,брат му Владимир и баща им- "Сравнително малко бяха учениците, които живееха в българската черква, повече дохаждаха от махалата; дохаждаха и момичета, например от семейството Камбурови. Вънкашни ученици, с които другарувахме, бяха: Владимир и Страшимир Добрович, Петко Хр. Тъпчилещов, две котленчета — братя Везирови, Никола Гърчето и др........ А Добрович командуваше с английската команда: «Торнехет!. . . Стоп!», каквато команда се обикновено употребяваше по параходите......Същото утро преди обед повикаха баща ни и нас да отидем в салона, гдето освен владиците бяха и други големци — Моровенов, Добрович, Христо Тъпчилещов, Захари хаджи Гюров, д-р Струмски, Петко Славейков, поп Георги и др."Димитър Добрович участва в борбите за църковна независимиост на цариградските българи.Моровенов и Добрович носят цилиндри в далечната 1866г.,подчертавайки европейската си принадлежност на българи в Цариград. Страшимир Добрович завършва юридически науки във Виена.Жени се за Anna Voghel.В България започва работа в кабинета на княз Александър Батенберг през 1881 до 1883г.В периода 1896-1924 е началник на Тайния кабинет на цар Фердинанд и цар Борис III.Образован,чладеещ чужди езици,познаващ протокола Добрович е наричан по късно от младите си колеги Падрето.Неговата личност и дейност заслужават специално внимание от българските историци,защото едва ли е имало друг българин,така информиран за политиката и финансиите на Царство България.През 1890г.в София се ражда дъщеря му,Вера.Младото момиче се жени през 1912г.за белгийския дипломат Андре Мот/1887-1966/.Две години по късно,на 23.02.1914, се ражда дъщеря им Мириам-Myriam Ana Alice Vera.Вера Добрович Мот умира само на 29г.,на 20.05 1920г.в София.На следващата година Андре Мот се жени за Ана,родена 1896г.,дъщеря на българския министър председател Александър Малинов.Ана Малинова е негова спътница по време на дългата му кариера като посланик на Белгия в Лисабон и Рим.Мириам,наричана от близките си Мишу израства в България и Белгия.В София тя се запознава и жени за Слави Стойков,ражда двама сина-Андрей и Борис.След 1944г.заминават за Белгия.През 1951г.се жени за белгийския аристократ Жан дьо Бурнонвил-Jean Marie Anne Alphonse de Bournonville/1913-2009/.Двамата живеят в Chateau de Graty.Мириам умира на 7.12.2000г.в Брюксел.

четвъртък, 22 януари 2015 г.

полк.Иван Йонков

Полковник Иван Ганчев Йонков е български офицер.Роден е на 2.01.1871г.в Дряново.Скоро след това семейството се преселва в Русе.Баща му,Ганчо Йонков е собственик на Дряновския хан в Русчук,намиращ се на ул".Полициейска",днес ул."Рила".Сградата е разрушена,но е останала в историята,тъй като в нея се помещава библиотеката на първото в страната Българско техническо дружество през 1885г.Иван Йонков завършва Мъжката гимназия в Русе.През 1893г.е приет във Военнотехническата академия във Виена-Technischen Militarakademie Wien,която завършва 1896г.През 1897г.е назначен в Пети дунавски полк в Русе.Формиран през 1883 г. в Русе под името 3-та пеша бригада, която от 27 декември 1891 г. се преименува на 5-та пехотна дунавска дивизия.По време на Балканската война (1912-1913) дивизията е част от 3-та армия и има следното командване и състав: Командване и състав Щаб на дивизията Началник на дивизията - генерал-майор Павел Христов Началник на щаба на дивизията - От Генералния Щаб, полковник Коста Каварналиев Дивизионен инженер - военен инженер, капитан Иван Йонков Дивизионен лекар - санитарен подполковник д-р Анастас Петров Дивизионен интендант - подполковник Нягул Мръчков
Полк.Иван Йонков е убит по време на атентата в църквата Света Неделя на 16.04.1925г.На опелото на ген.Коста Георгиев отива заедно с жена си,виенчанката Ема и вдовицата на бойния си другар,ген.Коста Каварналиев,Елена.Близко приятелство свързва двете семейства от русенските щастливи години.Йонков и Каварналиев са колеги и приятели.Елена Каварналиева е родена в Русе,дъщеря на Стоил Попов-борец за национално освобождение и виден русенски гражданин.Иван Йонков и тя се познават от деца.Именно тя въвежда младата виенчанка Ема в русенското общество и става нейна приятелка.Тяхното приятелство продължава в София.Йонкови купуват парцел и си построяват къща в Жуналистическия квартал на бул.Драган Цанков,на две преки улици от жилището на вдовицата Каварналиева.Дъщерята на Йонков и двете момичета на Каварналиев-Костадинка и Веселина са неразделни.Каква съдба сполетява двамата български офицери?Единият загива като герой на бойното поле,а другият убит от ръка на терористи!В атентата са тежко ранени и съпругите им-Ема полк.Йонкова и Елена Каварналиева,вдовица на ген.Коста Каварналиев.Фотографиите са от частния архив на семейство Коларови.Подарени са от полк.Иван Йонков на прадядото на г-жа Диана Коларова-Никола Костов,русенец,убит през през Балканската война.Фотографиите са правени във Виена-едната при постъпване във Военнотехническата академия на Иван Йонков,а другата при завършването й.Фотографско ателие-ROSA JENIK -WIEN,първата фотография и POKORNY-WIEN,втората фотография.